Наистина напускам общността, не е поза. Вчера без умишлено да влизам в главната страница, написах последни писма до някои хора и си разчистих пощата. Но днес  по чата Наско (Единотвас) ми прати някаква реплика на Тери, която не мога да подмина. Злобните лъжи спрямо мен не ме касаят. Мен ме няма в този блог и писаниците на разни хора са храчки във въздуха, които отново се връщат върху тях. Но оплюването на сборника на блога си е грях, който не мога да отмина. http://bglog.net/BGLog/25261#0  Затова ще понапиша малко по-длъжко, пък за последно дано ме изтърпите.

Защото постингът касае не мен, а една КНИГА.

А Книгата е нещо велико. Тя е художествен факт и остава във времето. Тя може да се даде на приятели, да се подари на деца и внуци след време. Кой каквото и да разправя едно е да посочиш на прашлясал постинг със 100-200 посещения, друго да си автор от сборник с художествена стойност.

Сборникът на блога е стара идея. Но все не е могла да се осъществи по различни причини. Захванах се с тази работа доброволно. Защо аз? За незапознатите имам филологическо образование в СУ и дузина издадени книги. Ясни ми са нещата с правописа, редакцията, художествения анализ, критериите за критически подбор. А бе изчел съм няколко хиляди книги и целокупната световна класика, все трябва да различавам добрия стих от некадърния!

Държа да подчертая - никой и никога от авторите и участниците в създаването на сборника не преследва комерсиални цели. (Не лъжете, че става дума за пари!) Напротив, аз и групата хора, които ми повярва и помогна, похарчихме сума левове за мобилни разговори, бензини за колите, билети по рейсове и т.н. Не се жалвам. “Похарчих” и поне 300 часа пред компа, но ги имах по време на дежурства.

Започваме с подбора. В общност “Поезия” имаше вече готов вариант отпреди година и аз го следвах. Естествено включени бяха и нови автори. Но всичко съгласувах с “админа” на общността Веселин. Каквото и да е неговото мнение сега за мен, моето е, че рядко съм срещал толкова ерудиран и талантлив млад човек.

Почти същото бе и в общност “Литература”. Арагорн прие моите предложения, аз неговите и стигнахме до общ списък (с умни хора се работи добре и бързо!). Разбира се, получих и приех предложения от други блогери (Нели, Ани), но за включването на допълнителни творби своевременно информирах “администраторите”.

Следваше искането на съгласие от авторите и събиране на парите. Ех, да се общува с колоритни творчески личности не е леко! Поне половината от поканените автори се оказа, че отдавна не влизат в блога (както писах наскоро в един “скандален” постинг) , други отказаха по свои причини, които уважавам.

При подбора и оформянето на сборника главните проблеми бяха два:

1. Редакциите: Доста от авторите ми се довериха, но други държаха на всяка своя дума. Затова на ВСЕКИ автор бяха пращани окончателните текстове на творбите му, за да стигнем до консенсус. Случаят с Тери бе, че имаше в блога му две творби с еднакво заглавие и го попитах коя е оригиналната негова. “Френска песен” не е включвана даже в черновата на сборника и лъжата не му прави чест. В този смисъл Всички подбрани творби в сборника са оригинални и авторите им са дали съгласие за публикуване. Няма да имате проблем с авторските права.
2. Претенциите: Те бяха смешни, но ги имаше. Например някои люде се силеха да докажат авторитет. Обясних им дипломатично, че не ми пука кой от кога е в общността, кой е администратор, кой основател, кой на основателя втори приятел. Интересуват ме само художествените достойнства на творбите. Това ще интересува и читателите.

Нататък знаете историята. Заформих сборника като текст, разделен сборника на 3 тематични дяла. Мейкъра пое предпечата. Намерихме място и на чудесните илюстрации на Алис, 

С Мейкъра обикаляхме 2 дни за намиране на приемлива оферта за печат. След поредица “космонастръхвателни”(Вазов) суми помолих издателката на едно от моите помагала да направи компромис. Тя се съгласи и наистина и според Борката тази сума е скромна.

Остана финансирането.

На него по обясними причини няма да се спра обстойно. Забавиха го, пропиляха заделените за това пари и т.н. Но бързам да кажа, че човекът, който ме подкрепи и се нае да финансира начинанието бе и остава Жоро Атанасов. Не чакам средства от Перковци и Зайци, те пак “с чужда пита помен правят”. Когато Жоро лично ми пише, че сваля доверието от мен, ще зарежа работата и ще върна на хората парите.

Логичен е въпросът какво представлява сборника? В определен аспект той наистина е “аматьорски”, защото никой от авторите не е професионален писател или поет. И аз въпреки образованието и сериозния “списувателски” опит не съм професионален редактор. Гарантирам, че в сборника няма  стилови и правописни грешки (нали има спецпрограма в компа за това!) и най-много да съм изпуснал някоя запетайка.

Но това не значи че нашият сборник отстъпва на редица “професионални” алманаси, дори ги превъзхожда! Поне за мен бе несравнимо естетическо удоволствие да редактирам и композирам чудесните стихове, веселите пародии, интригуващите разкази, включени в него.

Като морален ангажимент след напускането на блога ми остават две неща:

- Да помогна сборникът да излезе в оригиналния си вид, без да набутат в него допълнителни перковщини и други нескопосни писания.

-         Да се отчета пред авторите с обещаните авторски бройки, на Жоро за получените и разходваните средства.

Мога да бъда обвиняван в доста земни грехове, но не и в непоследователност. Ето по-раншните публикации по въпроса като доказателство: http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=18680  и  http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=17056

За финал преди седмици гледах третата серия на “Властелинът на пръстените”. Накефи ме, че от цялата патаклама, от грандиозните войни между Гондор и Мордор остана...една книга! Защото само една книга, една мелодия, една картина е някакъв залог за вечност във времето. И ако за според мен  западащата, според други за прецъфтяващата (пардон процъфтяващата) общност BGLOG остане някакъв спомен, то може да е именно тази книга.

И докато участниците в блога си избират герои от “Властелинът...” (само да не ми се правят на елфи!), аз си избирам Том Бомбадил! Връщам си се във Вълшебната гора при трите ми Златокоски, при книгите (имам 2 нови предложения за помагала!), при общуването с хора, които не страдат от сталинистки синдроми. А на “властелините” тук – много ви здраве и не бучете като настъпени пещерни тролове.